Аз не вървя!
Искаш да отровиш себе си.
Мразиш това, което си ТИ.
Мислиш си, че контролираш времето
и часовникa си все напред въртиш.
Няма да забравя твойта мисъл:
"Живея аз, за да умра.
Смъртта е моят смисъл,
посрещната във самота."
И по пътя си към тази "смърт блажена"
потъпкваш всички ни, нали?!
Приятелката ти и майка ти сме непотребни,
но и нас трябва както теб да боли.
Ако режеш вените си, аз ще срежа моите,
ако скачаш - скачам и аз от ръба,
пистолет опрян в слепоочието ти, опирам в своето!
Всичко правя! Но не и това...
Пътят на баща ми и на твоя,
все омразни глупави неща...
По този път ти вървиш към покоя.
Върви! Обичам те! Но аз не вървя.
На Насето - най-добрата приятелка, която съм имала и която вече нямам, заради най-непотребните неща на света, които тя събра в себе си.
© Петето Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Страхотно е !
-
Не си ме изоставяла бля-бля! изоставила си ме хиляди пъти, но аз не съм ти натяквала грешките, както ти си нятяквала мойте! Дала съм ти много повече от това, което заслужаваш! Прощавала съм ти абсолютно всичко! Простих ти пак! Обаче същата вечер заради едното пиянско изпълнение Ти срути онова, което Аз градя цял живот и Повече Не Мога Да Прощавам...
-
Знаеш че винаги ще ме имаш стига да искаш.Знам че греша,но нали затова си ми пр....Не ме изоставяй в този момент,както аз не съм те изоставяла...помогни ми!
-
Умно и откровено.Браво за стиха и за правилния избор!!!
-
Всеки прави своят избор в живота,но смятам че ти правилно си направила своя!
поздрав за силния стих!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
"Моето малко розово петънце...
помниш ли така те наричах,
ти бе част от моето сърце
и истински,до болка те обичах!"
И само искам да ти кажа че съм страшно разочарована от грубия ти коментар,нима отричаш че съм била до теб,когато си имала нужда и че не съм ти помагала?Забрави ли че бях готова да изоставя дори майка си в нощта когати ти бе най-щастливия бездомник на света(ХА!).
Ти също бе до мен в най-трудните ми моменти и затова те обичах...не грешка...ОБИЧАМ...защото за мен ти винаги ще си моята малка сестра и нали помниш...някой ден теменужките от твоя гроб ще се преплитат в моите рози.........
Щом реши да сложиш края ок,но знай...имаш ли нужда от пр аз винаги ще съм до теб,не забравяй,че под този сив и мрачен небосвод винаги ще има едно депресирано момиче,което ще го боли за теб и ще те обича!
С най-добри чувства(защото,както казах и на Стоян:аз не съм злопаметна)от:вечно твоя Насърце.