Отивай си! Аз се изморих.
Като гора, от дъжд пропита, съм.
С чист въздух... с аромат,
но измита от обичане.
Отивай си! Аз пробвах, наистина,
толкова път извървях.
Исках взаимно да се обичаме,
исках, но явно не успях.
И не казвам,че не боли...
Ти беше вечността ми...
и сега ми е трудно да съм зависима,
и то от любовта...
А ми липсваш понякога,
липсваш ми толкова много.
Но съм изморена, отчаяна...
да направя крачка, не мога.
Душата ми като старица е -
с два бастуна едвам се държи...
А ти с неохота подпираш я,
но ти става досадно  и ти тежи.
Отивай си... искам го наистина!
Не мога да те мъча с тази любов...
Аз съм измита от обичане...
а ти умираш без кислород...
Опитах да спася... нещо си...
а то дори не е съществувало...
и, явно, думата "заедно"
е била рушителна сила...
Исках, исках да сме заедно!
Колко много,Бог ми е свидетел!
Но съм повече от отчаяна...
... в гората ми не никне цвете...
И  в душата ми е същото,
останаха само плевели.
Отивай си! Кислородът ти свършва се...
Аз ли? Аз ще те обичам вечно!