liliv (Лилия Велчева)
151 867
12 mar 2013, 13:31  

Аз... обаче... 

  Poesía » Para niños
1054 0 8

АЗ... ОБАЧЕ...

 

Мъничката ми сестричка

е послушна и добричка.

Цял  ден  с  куклите  играе.

Що компютър е? - Не знае.

 

Аз обаче съм  голям.

Със  компютъра си знам

да играя сто  игри

и започвам  от зори.

 

Да, но баба се тревожи...

Свой ред  иска да наложи.

Сутрин казва ми: "Учи!

За игрите не  мисли!"

 

Мила баба! Тя не знае,

че на мен  ми  се  играе.

Със  компютърни игри

бързо времето лети.

 

Мъничко ще поиграя!...

А веднага след  това

всичко, всичко  ще науча

и шестички ще  получа.

 

Ти недей се  тревожи,

пак  усмихната бъди!

Бабо мила, та нали

детството  е за  игри?!

 

 

© Лилия Велчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??