Аз обещах ти всичко да направя,
което ще те кара да летиш.
Аз обещах ти и на колене да лазя,
но да не посърне погледът щастлив.
Аз обещах ти обичта си моя
да те следва до последния ми ден.
Аз обещах ти щастието мое
да започва и да свършва с теб.
Аз обещах ти, колкото да страдам,
да не поискам нищичко от теб.
Аз обещах ти болката голяма
да преглъщам в миг и да остава в мен.
Аз обещах ти да не искам
да правиш същото за мен,
Аз обещах ти, че насила
не мога и не ще държа те в плен.
Не мога, дъще моя, да ти обещая,
че няма да кървя в жестокостта.
Не мога да ти обещая,
че наранена няма да умра.
Не мога да ти обещая,
че видя ли те хладна срещу мен,
подхвърлила омраза и досада,
ще просъществувам, даже и за ден.
Едничко исках само да ми обещаеш,
че ако видиш ме до тебе наранена,
приседнала с оклюмана глава,
ръката ми ще вземеш уморена
и ще изтриеш горчивата сълза..
Ще стоплиш ледените пръсти,
ще видиш скованите уста,
ще се усмихнеш нежно и блажено
ще кажеш: Майчице добра...
Не мога да ти обещая, че ще мога
без това живота си да продължа.
Не мога да ти обещая, че изобщо
ще съществувам, даже след смъртта...
© Таня Костадинова Todos los derechos reservados