Аз пия уиски със дъжда,
създавам му илюзии за щастие
и скрила самота в топла гръд,
аз питам го къде да търся раждане…
В изгрева ли парещ,
или в залеза горещ…
в червеното на устните му галещи…
в пръстите влудяващи…
във сутрешна роса навред…
или във вихър на душата стенеща…
А облаци мълчат…
не ми помагат никак…
Защо, все тъй се питам…
Май тихо е,
защото имам отговор…
Защо да търся вън,
въпроси да задавам
във безмълвие…
Не ми е нужно…
не е на сън…
Родила се е обич от безумие…
И пия уиски със дъжда…
Сърцето пее…
и мисля си…
Не е на сън…
Аз пия уиски със дъжда…
29.03.2008
© Ем Todos los derechos reservados