Допиваш виното горчиво,
на сервитьора махваш със ръка:
- Да не спорим, скъпа, прибери портфейла
и тази вечер ще платя.
Аз плащам винаги, за всичко,
такъв съм си, така ще продължа
и ако ме питаш - да, боли ме много,
но не обичам нищо да дължа.
А ти върви, свободна си красива,
не искам да те гледам окована в клетка,
мен не ме мисли, знаеш че съм силен,
ще платя и тази сметка.
Ще платя за вчера, днес и утре,
ще платя за всеки час и ден,
не се е родила още жената,
която да плати вместо мен.
© Живко Димитров Todos los derechos reservados