29 dic 2012, 12:17

Аз просто съм тръгнал натам 

  Poesía
495 0 3

Не ме предизвиквай да плюя отрова,

когато съм ял баклава.

Обратното също, повярвай, не мога.

Не е ли понятно това?

 

Аз дъвча живота и нищо не плюя,

понякога чак ме е яд.

Защо съм такова човешко безумие

на фона на целия свят?

 

Потят ми се вените, като помисля

какво е душевна среда.

Мълчим, разговаряйки само със писане,

а Бог ни дарил със уста.

 

В черепа чувствам как пулсът се мести,

ушите под ритъм бучат.

За раждане трябва да палиме свещи

и да опеем мига.

 

Луд е не онзи, който преглъща

поредната доза катран.

Не ме предизвиквай, когато се връщам.

Аз просто съм тръгнал натам!

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??