Аз ще живея,
 ще оцелея,
  ще се преборя,
   но няма да е същото...

Пак ще заспивам,
 не ще унивам,
  ще се усмихвам,
   но няма да е истинско...

Денят ще идва,
 зора ще носи,
  ще я посрещам,
   затворена във себе си...

Сънят във мрака
 пак мен ще чака,
  ще го сънувам,
   но някакси след времето...

Без теб животът
 е черна котка,
  пред мен минава
   и носи само спомена...

За друго време,
 една разходка
  за двама души
   защо не беше истина...

Аз сложих края,
 сама си зная,
  въжето вързах,
   тогаз без страх отпуснах се...

Усмивка крива,
 неприветлива,
  в очите буря,
   а може би теб исках те...

Ще оцелея,
 смъртта не смее
  да  ме приеме,
   за нея готова не съм...

Без теб ще скитам,
 ще се опитам
  да съм щастлива,
   НЕ ВЯРВАМ, ЧЕ ВЪЗМОЖНО Е...