Melanie (Елица Георгиева)
163 341
27 jun 2017, 19:54

Аз сянка съм, а ти орел вълшебен… 

  Poesía » De amor
1081 2 5

Аз сянка съм, а ти орел вълшебен…

 

Огрява тихо есенна луна

и стъпките ми в свойта плахост скрива,

аз спазвам всички древни правила,

душата ми посоката открива.

 

В небесното прозира брод,

но още е самотен и далечен,

блести безмълвно старият кивот,

във свойта вечност призрачно облечен.

 

Събираме се двамата със теб -

аз сянка съм, а ти орел вълшебен,

от мойта нежност пак си упоен,

а твоя дъх така ми е потребен.

 

Преплитаме до костите ръце,

очите ни се сливат в тиха клетва,

потъваш бавно в моето сърце,

а вятърът завръщане нашепва.

 

Поемаме по дълъг звезден път,

надеждата чертае коловози,

мечтите от дълбокото зоват,

пазители са земни еднорози.

 

Сезоните се сменят и горят,

вървиме ний побрали световете,

а спомените вече не болят,

внезапно се изгубват страховете.

 

На приказката в края любовта,

е пак вълшебно огнено начало,

завръща се щастлива младостта,

а слънцето в следите ни е спряло.

 

13.10.2016г.

Елица

© Елица Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??