Аз бях по детски любопитен....
Вървях по всякакви следи.
Гладувах често.Бях преситен
Посрещах всякакви беди...
Не съм си казвал, че не мога...
Не се сравнявах и със Бога!
Проправял съм не правен път,
но не –за да ме оценят!...
Хвърчах с мечти във небесата,
не държах, неудържимите звезди...
Но съм бил в калта на пода,
въргалял съм се на земята!...
И тъй : превит от труд, на две,
Човекът в трудности раст!
© Христо Славов Todos los derechos reservados