...аз съм бряг, ти си бряг...
... любими мой, ти си отиваш и се връщаш, отплуваш и доплуваш отново... когато не сме заедно, аз съм като самотен бряг, ти - като самотен платноход...
... любима моя, ти си свежият вятър, който опъва платната на лодката, иначе тя отдавна да е изгубила посоката...
... а ти си сгряващата топлина, която издига този вятър от земята и го изпраща в морето...
... а ти си неспокойното море, което се вълнува и изпраща вълни...
... а ти си зеленият остров, на чиято пясъчна гръд вълните обичат да почиват нощем...
... а ти си къдравите облачета, които плуват в небето над този остров...
... а ти си необятната синева, в която се къпят тези облачета...
... а ти си заревото на залеза, което обагря тази синева...
... а ти си безкрайният, примамлив, отдалечаващ се хоризонт на този залез...
... а ти си устремената птица, която отлита зад хоризонта, търсейки бряг...
... а ти си нейният бряг, където е дървото й, гнездото й, песента й... ...