Отивах си, но връщах се със вяра.
Умирах, ала съществувах пак.
Бях просякът, но бях и царят,
мъдрец, ала и същ глупак.
Вдигах се, ала и падах ничком,
през смях тъгата леех… стишно,
и ако поне за миг съм значил всичко,
то нека, нека днес не знача нищо.
И мисля, нито ден не съм изгубил,
и нито стих съм някак пропилял -
ако в своите думи съм те влюбил,
то аз съм цял, то аз съм цял.