Аз съм Мария.Но не онази,
която роди сина ти, Боже...
Която уми нозете му и
която плака когато тълпата,
Го убиваше с ръждиви пирони,
там на кръста...
Преди да го повикаш
при себе си,
озлочестен, но невинен.
Тя е Богородица, Боже
ПреСвята ...
А аз съм грешната.
Най-грешната
от всички Марии... Но
която също обича.
И която все още търси пътища
неоткрити към Святостта
на другите.
Аз съм грешната.Онази Мария.
На която даде очи да плаче
за всички ...
И да пее с гласа ти,Боже.
Ти я обичаш, Господи. Обичаш я.
Наравно с другите.
Тя има кръста си.Ти и го даде.
И още го носи...
И пада... Много
по три пъти пада под него,
но ти все още я вдигаш.
Защото искаш преди да дойде,
да целуне нозете ти, да ти изпее
най-красивата песен,
която е още
вътре в нея...
© Веска Алексиева Todos los derechos reservados