Аз съм Обич... И съм с теб, разбери
Обичам! – Очи пълни с
Небесно сияние...
Мечтая! – Сърце пълно с
надежда за съзидание...
На девствено място със чиста вода...
Море, извор или малка река...
Живея! - получавам, давам...
Душата своя за Обич отварям.
Все по-високо и по-близо до небесата...
До Вятъра по-близо и до Луната
И чувам Вятърът как ми шепти...
"Аз съм Обич... И съм с теб... разбери!"
Дъхът ми спира... Целувам небето...
В такт с тишината мълча, чувам само сърцето.
Все по-близо и по-близо се намираш...
Сякаш... сякаш под кожата ми влизаш...
И тогава мисъл минава...
Амиии... да, това в настоящето става!
Ти си Обич! И си с мен ! И аз те обичам!
Вятърът да ти каже това - много разчитам!
© Ирен Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Спиращо дъха!
-
Ели, Кръстина, благодаря ви!
-
Поздрави и от мен!
-
Привет, Дани!Благодаря, че се отби!
Имам за теб две новини –
Лоша и добра...
С коя ли да започна...? С коя?
Любов – прекрасно чувство!
Но на заем не се дава...
Не е нужно и да се заслужава
Не се обяснява – няма причина...
Просто я има!
Това беше лошата – на заем не се дава!
Хубавата е, че я има!
Отваряш за нея Душата си,
Отваряш за нея сетивата си
И обичаш...
Не са нужни никакви игрички.
Не е нужно пестене! Има в изобилие и за всички! -
Искам назаем да взема от такава обич мечтана
-
Благодаря за посещението и коментарите, момичета!
-
"Целувам небето" - ме порази...
-
Тава е тя,Любовта!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
