Аз съм ретро жена . 2
20.01.20
Аз съм ретро жена - 2
Че съм ретро го зная, ала и справедлива!
На бялото черно не казвам, ни обратно!
Соц,а бегло описах, как живяхме щастливо-
с правила и закони- вече безвъзвратно..
Друго време настана и отрече тези плюсове...
Вярно бедно живяхме, но работа имахме,
свой дом си строяхме, децата учеха ВУЗ-ове,
курорти- достъпни и с право ги ползвахме!...
В чужбина не ходехме, ала не бе и невъзможно!
Врати не заключвахме, даже и еднократно!
Сега сме с решетки, със шини, а по-осторожно
ни "пазят" модерни ключалки четирикратни!
При болест посещавахме само лекар специалист,
без КаПеПе- джипото със опашките безкрайни!
Безплатно бе, с илачи родни, евтини! А днес..
Лечение- скъпо, вносни били! А защо- е тайна..
Храната беше евтина,и много истинска, а днес?..
Сирене без мляко,салам- без месо,а с "подобни"!
Не ползваха нитрати,за едри зеленцуци от интерес-
бяха само български, а не разни международни!...
За шестнадесет стотинки ядяхме хляб!Скъп сега...
Тогава Е-та нямаше, бе вкусен, заради което!
Ами киселото мляко с такъв дебел каймак,
резливата боза, а не "трайна",пак от Е-то?!
Заводи имахме за почти всичко, пазари, а и внос.
Е, не пръщяха магазините като сега със стока!
Май повече сме днес от "братчетата на Гаврош"-
достъпно всичко,ала цената- непосилно е висока!
Банки, топлото, водата, тока- почти всичко чуждо!
А ние, в собствената си държава- също чужденци!
Ограбиха, продадоха, строеното години за нас нужно
находчивите, корумпирани и хитри наши първенци!
Хубавите ни курорти,за нас- почти недостижими!
А чужбинските по празници круизи правят само
паралии! Че тук било по-скъпо!! А колко много има
измамници,престъпници, неуловими и присъди нямат!
Но времето сегашно има и добри страни, безспорно!
Културата замря, но има всичко във стотици ТиВи!
Сериали турски, шоу, екшъни и врачки,даже порно!
Почти не ходим на театър,опера! Зер има телевизия!!
На мода вече е смартфонът! А учениците са "прави"-
не с униформи, а с модни тоалети и бая гримирани !!
Не влизат често в час!Живеят бързо, нали са млади
Романтиката- отживелица е и как биха емигрирали!..
Строят се сгради лъскави, със облик европейски,
наместо грозните панелки...и магистрали бол!
Съкращават до морето времето,ала така житейски
новините- пълни с катастрофи,трупове, коли"на сол"!
Не на учението е ерата, а на ония,предприемчивите,
с интерес само към езиците, че са отворени врати
към света за търговия- дейността на индивидите!
Стандартът, политиката - отношенията разграничи!
Кадърните,изучени тук,излетяха първи от Родината!
Дано да са щастливи там със работа и не типична!
Да напечелят, опит да насъберат и чрез тях градината
Швейцария да се премести тук, ако дома още обичат...
Ех, на кантар не може да се сложат всички разлики!
Младите мечтаят за промяна, свобода във всичко!
Старите- с носталгия, а нявга с гняв пък търсят улики
защо и как бе унищожено всичко, що строеха и обичат!
Сега живеят недостойно,тъжно и на държава пречат!!
© Ирина Филипова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Честит имен ден, скъпа Иржи! ☀️Прощавай за закъснението, поднасям ти моите искрени пожелания за здраве, щастие и творческо вдъхновение! 🌷🌷🌷🌷🌷🌷🌷
-
Благодаря ти, Ели, вече имам по- стабилно мислене, защото стихът ми бая отлежа написан, а се колебаех дали да го пусна...Виждам, че взелите участие са ме разбрали правилно още от заглавието- "ретро".....Та нали сме сайт за разнообразно творчество....
-
Иржи, написала си цяла епична поема за соца, за младостта и мечтите, за измамната свобода сега, за измамното изобилие и измамните огромни възможности, за всички за и против! Благодаря ти за хубавия стих! Поздравления!
-
А аз ти благодаря, скъпа приятелко, Руми, че надникна! Наистина този стих най- напред ме изплаши, че ще отблъсне младата аудитория на сайта, после реших, че това са мои спомени, които споделих , без да задължавам другите да ги харесват, просто съм живяла в няколко епохи/ леле, какво признание!/ и имам бази за сравнение...И вече не намирам за необходимо да се оправдавам.....А и дори най-хубавите произведения , като мине малко време и ...потъват в калабалъка, и се забравят!
-
Привет, Иржи! Прочетох с удоволствие и с доза носталгия, но мисля, че всеки я изпитва по свой си начин. Аз много често се връщам в детството си и свързвам “онова" време именно с него. Но както се каза по-долу в коментарите, нашите баби и дядовци тогава разправяха с такава любов за своето време и ми се струва, че колкото по-простичко е било, толкова и по-прекрасно, но днешните млади хора едва ли биха разбрали! Спокойна вечер ти желая, мила Иржи с благодарност за написаното от теб!
-
Отказах се ,Веселине, много е дълго за писане, а и ти си прав...въпреки, че дълбоко в душата си имам възражения, но безполезни!Хубавото на днешното време не е само в това да си "гражданин на света", а от много ,много компоненти- битови, социални, финансови, възпитание, желание за образование, които за съжаление отсъстват и това ще е дълга дискусия, на която не държа. Благодаря за изказаното мнение.
-
Благодаря, Марги, права си в разсъжденията си, но права е и приказката "една птичка не прави пролет! Не съм против промените, но да бяха се запазили и някои хубави придобивки от миналото...За да се избегне днешния хаос...Да се надяваме всичко да улегне в бъдеще!
Радвам се, Веселине, при всяко твое посещение, защото си деликатен дори в несъгласието и,че чувството ти за хувор е от моето тесто!Да, може да се каже, че това, моето е жалба по младост, защото навремето моите родители също имаха носталгия по миналото, а на мен ми харесваше промяната/тогавашната/.А съм изпитала това "гражданство", което го мечтаехме особено от малките градчета/ аз съм от Лом/, но за жените беше по-лесно- една женитба, оправя мераците....Ако някога се стремяха към големите градове по някакви причини, сега е, защото в тях има все пак работа...А това за децата..../не ме пуска полето, след 10 мин.продължавам/ -
Иржи, Иржи...... това си го кръстих "Жалба за младост". Едно време трябваше да имаш "гражданство", за да имаш право да живееш в някой голям град. А сега сме граждани на света. И си мисля, че днешните деца утре ще разправят на своите деца, колко хубаво е било по тяхно време. Имаше нещо такова от Радой Ралин: "Миналото си не мож, да връщаш, можеш само да го преглъщаш"... не съм сигурен в цитата. Приятелски поздрави от мен!
-
Добро утро, Иржи! Толкова ми се иска да поздравя забавната, гостоприемна дама! И аз се ядосвам на недомислиците, граничещи с престъпност, но нищо не мога да направя. Всичко е променено! Мислите, поведението, желанията, методите, възможностите, връзките, наказанията! Всичко е в ущърб на общото и в полза на индивида. А, една държава трябва да се грижи за общото! И всеки индивид трябва да си намери място в него. Да му е удобно и по мярка. В това ни е проблема. И няма политически субект, готов да води политика за оздравяване и благоденствие на общото. На народа, като цяло. Лошооо... Прегръщам те, Иржи!
-
Наистина си Ангел, Ангелче.....Не искам да си чувствам виновна за това, че съм ретро....И вие така ми помагате!...Благодаря ти и на всички ,взели думата!
-
Разбира се, че има много хубави неща днес и трябва да си много злобен, за да ги отричаш, при това нали младите са движещите на събитията- и тогава са били млади, но сега същите, но остаряли/които са останали/, имат нужда от лечение, от достойни старини, каквито са заслужили...А всичко е непосилно....И казват "въгленът пари където попадне..", затова и негативното отношение към носталгията по подреденото минало....Който не се е докосвал до днешното здравеопазване, остава само да съди "оплакващите" се!...В стиха си аз съм изразила лични преживявания,което нито да обобщава, нито да отрича очевидното....Живейте според времето си, приятели, за да не сте "чуждото пиле" на обществото, но се борете ако нещо не одобрявате, за да не страдате някога от носталгия....
-
Ех, мила Иринка! Въпреки че и сегашните времена си имат своите предимства, всички усещаме липсата на някои стойностни неща от миналото и едно от тях я достойнството, с което сме живяли.
-
Ето това исках, да провокирам дебати, но искрено и обосновано....Точно моето поколение беше най-потърпевшо и най-нещастно- не сме преживяли съзнателно капитализма преди 9.09.44, живяхме през целия"социализъм", участвахме във всичко/аз съм градско дете, но съм ходела по бригади, по консервни фабрики, по ТКЗС да помагаме../ и бяхме горди, че сме полезни...Не ми позволиха да следвам, защото родителите ми не прегърнаха веднага този социализъм, и като опитах веднъж и не стана и реших, че аз съм виновна- не търсех нови вратички както мои съученички, кулашки и фабрикантски дъщери...Но това не ме озлоби срещу тях, нито намразих света, в който живеех.Сега...прегърнах промяната, с надежда, но права си, Марги, ние не надграждаме постигнатото, а го рушим и забравяме....Ако бяха като нас французите,трябваше да разрушат почти целия Париж и богатата му история,а те печелят от нея! А ние с един мавзолей се борихме две седмици да го сринем, вместо да го използваме за други цели..../Следва...
-
Меланхолично стихотворение, Иржи. Аз съм слушала от родителите си за написаното от теб със същото настроение. Поздравявам те за темата и изпълнението 😘
-
Мили мои коментатори и мила Иржи! Нищо не е само лошо, или само добро! Има едно много лошо наше, българско нещо! Всеки мисли, че нещата започват и свършват с него и щом му се удаде възможност, задрасква миналото и реди настоящето.Говоря за властполучилите. Няма приемственост на доброто. Онова, което е липсвало, сега е отприщено и всеки се възползвал безконтролно. И това продължава.затова така горчат спомените на Иржи.не можем да върнем хубавите неща. Забравени, или разграбени са.
-
Чудя се сега Иржи, толкова ли е било зле тогава, че окрадоха държавата, толкова ли са били бедни... че откраднаха и бъдещето... И сега "Мила Родино, ти си земен рай..." и плачем с умиление - като патриоти или като идиоти?!?! Поздравявам те за темите, които повдигаш и за острото перо, където трябва! И междудругото и 5 лева да е хлябът, такъв, какъвто имаше едно време с коричката и с този вкус - аз не съм намерила никъде. Затова права си, че няма връщане. Благодаря за множеството от спомени!
-
Е,тук нямам думи, Доче!Казват, че душата може да се пълни...Такава е сега моята! Толкова истини си казала и то смело! Благодаря ти и се радвам на стихотворния коментар като произведение....
-
Привет на всички ретросъучастници,
които Иржи яко развълнува!
Животът е почти стотина страници,
но да ги прочетеш все пак си струва.
Разказва ли ги сладкодумка някоя
е като филм с обратно прожектиране.
И в него сме онези бели гарвани
останали в Червената ни книга
като във зоопарк, иззад решетките
на времето и нравите му модни.
Навярно в нечии очи сме смешни,
но знайте всекиго ще го споходи
във бъдещето същата носталгия
щом младостта превърне се във минало.
Животът е едва стотина страници
и всяко препрочитане е свидно. -
Знаех си, че ефектът от стиха ми ще е такъв! Тая млада аудитория, която познава само настоящата действителност, въпреки,че се възмущава от многото негативи на безкрайния преход, се чувства щастлива от свободията да прави каквото иска...Едно колело се върти само напред, и аз съм го отразила- миналото е безвъзвратно...А нали съм ретро, в първата част писах, че съм пълна със спомени, но не ги натрапвам....Това, че съм описала преживяното са мои мемоари, и нищо не съм измислила, които изразих поетично и ако не беше сайта, щеше а е в архива ми...Човек, който няма спомени, значи не е живял.Благодаря ви, приятели, които изказахте мнение!
-
Иржи! 😀
Може да сме ретро,
но не сме от Метро!
По млад съм от теб, но много добре си спомням онези времена. Имаше и хубави и лоши неща. И сега е така. Поздрави! 😀 -
Ох, Иржи, засяда на гърлото твоят стих. И не от носталгия по старото време, него всеки го пречупва през своята призма. Хората бяха други, млада бях. Не, че се промених, де.
Хиляди спомени оживяха, Иржии...Благодаря! -
И на мен ми догорча. И аз съм ретро. И аз тъгувам за ограбенито и съсипаното. И аз жаля за ред, морал, култура. Но, не искам да се връшам назад. Искам ценностите от онова време и сегалните свобода и изобилие. Искам закони, справедливост за всички... Искам, ама.... Поздрав, мила Иржи!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
