Аз съм сълзата родена, от болка...
често, никой не ме забелязва...
Броят сълзи ли, отмерва със колко
рани, е сърцето наказано?
Не ножове, а словесни стрели
с отровни върхове, са забити!
Знаеш ли?... Знаеш ли, как го боли
и как вадя, остриетата впити?!
Аз знам единствено, колко е трудно,
да спирам на прага, въпросите
отразявайки душата ти, блудна –
да четеш въпросът ми: "Кой си ти?"
Аз съм подписът, заклеймил вярата
с оттенък восъчен да блести!
Аз, щитът съм и срещу покварата,
в която удавникът жалък, си ти!
© Pepi Petrova Todos los derechos reservados