След мен огън гори...
Земята плаче под краката ми...
Мълча, когато боли...
Научих да мълчи и душата ми...
Не питай коя съм аз!...
Че отговорите ще те объркат...
Едно момиче и страст,
които могат да те побъркат...
Не знам дали ще си Ти...
Или самотна ще си остана...
Не гледай моите сълзи...
Не бъркай в дълбоката рана...
Силна и слаба съм – Да!
Изморена, но и толкова будна...
Свикнала да съм от тъга...
Затова и изглеждам ти трудна...
© Ивелина каменова Todos los derechos reservados