3 mar 2010, 11:28

Аз съм тук, но съм и там 

  Poesía
634 0 9

Питаш се и се терзаеш,
що ли става с моя плам.
Не, не искам да ридаеш -
аз съм тук, но съм и там,

гдето тихите въздишки
те обвиват в самота,
мойта обич тайно нищи
сенките им във нощта.

И държа те за ръцете
още, както в онзи ден,
в който ти поднесе цвете
на момичето във мен.

 

Всеки знае - нося камък,
нямам във гърдите си сърце,
ала блика в него пламък,
щом почувствам твоите ръце.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??