17 oct 2014, 21:22

Аз съм твоята пожизнена есен 

  Poesía » De amor
816 0 6
Ха, представи си... че няма да ме има...
нито утре, нито днес, нито вчера...
Чужди ще идват в бялата зима.
Гледащите през теб ще те намерят.
Може би ще придирят... за словото,
което съм рекъл, когато бълнувах.
Може би, ще ме ядат отново...
Пепел остана, което сънувах...
Чудеса не се случват... малки и сладки...
Няма и приказки... Зимно е време...
Амнезия е обхванала незабравките.
Ледено слънце в очите ми дреме. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??