И без думи, дори и без нужда,
но за мен си все още любим,
и пропуснала всяка надежда,
пак те виждам, за мене си зрим.
Разпиляла по вятъра всичко,
що ми беше утеха, уют.
Пак те сричам, дори и безгласно.
Всяка птичка отлита на юг.
Всяка обич пътека си има.
Мойта няма посока, ни път
и не зная докъде ли ще стигна,
но едва ли към теб има кът.