Блъска по вратата скитник вятър, дъждът да удря по стъклата не престава. Свещта догаря, огънят в камината загасва - в стаята все по-тъмно става. И тази вечер няма да се върнеш. Не ще застанеш там, на прага, ръце към мене няма да протегнеш, няма да ми се усмихнеш и да ме прегърнеш. Напразно в чаши вино съм наляла и очаквам с теб наздравица да вдигна. Другар отново ще ми е тъгата, а „Наздраве” ще си кажа със сълзата…
Хубав, тъжен стих!Да сме тъжни, понякога по-умеем
от обратното!Имам приятелка, която не знае какво е тъга,
заразителна е в оптимизма си!Радвам се, че я имам!
Оптимистичен поздрав!!!
Когато приемем тъгата като "другар",а не като враг тогава ние я превъзмогваме.Така,че тази вечер ще си сама,но не и утре вечер...Поздравления за хубавия стих!
Тъжна наздравица! Силно горчива...
И свещта заридава със восък-сълзи.
Гасне огън... Душата - изстива...
ала още очаква две любими очи...
* * *
Поздравче!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.