Когато си най-сам
и най ти се плаче,
и студеното
пари
и връща дъха ти
на ледени късове –
докосни ме
сърдечно.
С мисъл –
исряща и жива.
Измисли ме
и аз ще се сбъдна –
не утре, не днес,
а сега.
Сбъдни ме навреме.
Не оставяй
да дреме
бързото време.
Точно сега
оставя следа...
Не вярвай,
че в мрака
цветът
е еднакъв.
Мракът
го води
към светлина.
Сбъдни ме.
Навреме.
Аз те прегръщам.
Точно сега.
Мене ме има –
ти не си сам...
© Калина Стоянова Todos los derechos reservados