За всички някога неказани съмнения,
за истините прости, спестявани до днес,
за погледите гневни, нескривани до вчера,
за дните, във които оставях те без вест.
За радостите дребни, несподелени от умора,
за малките безмълвия, смутили всеки ден,
за мигове безсънни, вгорчавали ти взора,
за късчетата нежност, несподелени с мен.
Аз тихо днес за прошка ще помоля,
очите си един в друг да приковем,
минути обич съкровено пак да вложим
и липсващото един на друг да си дадем.