16 ene 2014, 12:41

Aз толкова обичам да греша 

  Poesía » Otra
971 0 13

И няма нощ, и няма ден в затвора на моята изстрадала душа,

но опрощение за греховете си не моля... Аз толкова обичам да греша...

Последната ми грешка беше вчера, заби се като острие във мен,

като огромен леден блок ме разтрепера и оттогава няма нощ и няма ден...

Не бих помолила за милост и утеха... Аз толкова обичам да греша...

Моралите ми пазени отнеха немилостите, казани в лъжа...

Напразно търсех в хората защита, разбиране и няколко наум,

а вместо да ме галят, ме пребиха и ме оставиха във локвата навън.

Сама ръцете свих в юмруци кални, главата вдигнах, станах на крака.

Не ме вини, че съм за сила гладна, че толкова обичам да греша...

Започнал си да ставаш тиха слабост, на страдащото ми само сърце

и в мислите ми влизаш и оставаш за нощ една, понякога за две...

Намерих си утеха във вината, със нея вечер сядаме сами

и учи ме да бъда непозната и да си тръгвам щом ме заболи.

Научи ме на никой да не вярвам, как искаш да повярвам в теб сега?

Със нея да се разберете трябва... Аз толкова обичам да греша!!!

                                                                                             

© Ирина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво изразяваш емоциите си! Поздрав!
  • Браво!
  • Благодаря на всички за милите думи! Валенце защо си ми обиден... натъжи ме
  • Много е неприятно да се чувстваш изучаван /или контролиран/ от скрита камера! Обидно е ...! Остава ти единствено да не й обръщаш внимание, иначе се превръщаш във вечния виновник ... Обиден съм!
  • Поздрав Ирка! Уникален стих!
  • А аз обичам да те чета!
  • Поздравления! Прочетох два пъти.
    Чрез грешките си осъзнаваме.
  • С голям интерес и удивление чета твоите разгърнати, "рисковани" конструкции!
    Браво!
  • Изумително...Браво!
  • Много трудно е да хванеш ритъма в такива дълги изречения, но си се справила.Браво!
  • С нескрита възхита прочитам повторно тази изповед на една "грешница"!
  • Уау! Удивително е, Ирина! Адмирации за теб!

    Сама ръцете свих в юмруци кални, главата вдигнах, станах на крака.
    Не ме вини, че съм за сила гладна, че толкова обичам да греша...
  • Останах без дъх и без думи.... Адмирации за силния стих!
Propuestas
: ??:??