1 feb 2011, 16:05

Аз, твойта вечна грешка... 

  Poesía
589 0 3
Когато губиш света под краката,
не вярвах, че можеш да си толкова жесток
и да търсиш в мен вината,
не съм аз лек за твоя порок.
Безсмислено е мен да убеждаваш,
всеки от нас греши,
душата си на дявола да даваш,
проблемът едва ли ще се реши.
Надникни в дълбините на сърцето,
търси ме там, аз, твойта вечна грешка...
ще дойде времето, в което,
жадуващ ще ме молиш за прошка последна, човешка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елeна Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??