Аз - В образа тя! - Verso: De amor De ellen

13 nov 2007, 23:59

Poesía » De amor

918 0 4

Тя беше малка, нежна, тъжна, грешна,

тя беше жалка, грозна, дори и смешна.

Беше всичко - усмихната, щастлива,

беше приказлива, но и много мълчалива!

Обичаше света. Прегърнала го беше тя,

но провали се всичко и срути се света,

тя искаше само един докрай да обича,

да му вярва, да копнее и в него да се врича.

Желаеше сърцето си да му подари,

беше тъжна и плачеше до зори ...

Но сега тя е красива и забележителна,

сега разбра, че любовта е унищожителна.

Щом легне си вечер и почва да мечтае,

как прегърнала е любимия си и на него тя ухае,

затваря очи - сълзите пак текат,

но и тях ще ги няма скоро - те ще изтекат!

Толкова зла, немечтаеща, несънуваща,

думата любов вече за нея е объркваща...

Да! Това съм аз... Така наранена,

но докрай ще обичам, дори и разкървена!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.