Аз за теб, ти за мен
Не ме оставяй в тишината да заглъхна,
ще бъда струна, ти бъди поет,
в сърцето ти на пръсти ще се вмъкна
и вдъхновен за мен, ти напиши куплет.
Не ме оставяй кротко да си тлея,
аз въглен съм, бъди ми ти искра,
възпламени ме и във нея -
жаравата - хвърли ме да горя.
Не ме оставяй да увяхна като цвят,
бъди за мене живата вода,
а аз ще стана сладък аромат,
опиващ с отпечатък и следа.
© Жанет Велкова Todos los derechos reservados
<img src=http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif>