Мрачен ден... а даже не вали...
Но мислите във черепа тежат...
Съзнанието даже ми тежи...
Кърви като забит в главата прът...
Жадувам в сън очите да затворя...
Да се събудя после нов човек...
Но будна трябва да остана по неволя...
За състоянието ми в момента няма лек...
И всеки шум секундите разсича на парчета...
И всеки звук поредният пирон забит е в тишината...
Извинете! Няма грам поезия във редовете...
Просто ужасно ме цепи главата...