* * *

26 nov 2008, 9:12

Poesía » Del paisaje

635 0 0

Слънцето бавно се гмурна в морето
и се запъти към други страни,
метна си звездната дреха небето,
бризът похлопа на чужди врати.
Тръгваше лодка от пристана здрачен,
гордо разперила бели крила,
гларуси нагло и дрезгаво грачат,
спорят, обсъждат извечни дела.
Сам и умислен се взирам с надежда,
чакайки твоите стъпки припрени,
лятната вечер унило подрежда
звуци на пеещи морски сирени.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

* * *

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas