***
Р.Чакърова
Лъсна жълта монета пред старото стълбище.
И гладът се присегна към нея с надежда.
Очерта се във синьо копнежът за пътища,
а росата откъсна му капчици нежност.
Майски полъх безсмислено поразроши два облака,
запълзяха тържествено някакви бръмбари -
сякаш траурно шествие тръгна във розово
и се скри зад последната къща на ъгъла...
Всичко цветно се будеше и си пускаше корени
под пръстта, за да храни ленивите червеи. ...