Жълт под...
На карета...
Марс взе, че
се съвзе,
стана от пода, изпи малко ром,
погледна към Венера,
тя го гледаше тъй страстно,
пиеше своята текила,
"Стани и ме виж, целуни и прегърни"
тя беше с бутилка и взе на ръце малко тъга,
"Ако ти дам от моите лешояди, би ли
ми дала обратно страстта"
колбание, минутка мълчание,
"Да, ще ти дам онова, което така искаш ти,
само на жена се направи,
танцувай като котка,
бъди жена, бъди ти кротка,
ето, вземи моето палто от кожи".
Ето, Марс вече е жена, макар червена,
макар и решен да бе проблема,
той все още живееше в дилема,
обичаше себе си и мъжката война,
но не можеше да остави Венерата сама,
по средата между двата пола,
бе той и гол, и гола...
© Атанас Къшев Todos los derechos reservados