7 ago 2007, 22:59

*~~~ 

  Poesía
452 0 2
Денят се сменя със нощ
и сезонът от следващ сезон.
Cърцето се нуждае от прошка,
за да поеме след нова любов.

В душата спомени тежат -
ужасен, непосилен баласт.
Във мен безброй мечти кръжат
за нежна, съживителна ласка.

Често, приклекнала до куче,
в очите му потапям своите очи,
шептя със глас,който плаче
мъчително сухо, без сълзи.

Бродя в полети незнайни,
родени в краткия ми сън
и чувам слова нежни, омайни,
от незнаен глас, там, отвън...

Звезда бавно от небето пада -
след нея дълга, огнена следа.
В душaта ми нещо от теб остава -
трогваща, тревожеща тъгa...

© Нели Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ту дъжд вали,
    ту слънце грее.
    Ту в очите сълзи
    или пък се смеят...

    Живот - песен, според момента
  • Поздравления!!! Малко ми се струваш тъжна тук!!!
Propuestas
: ??:??