Хубави думи ми редиш,
така както си стоиш.
Надявам се отчасти
те да са прекрасни.
Защо ли с мен се хвана,
с какво накарах те така -
да замечтае твоята глава.
Ти красива си и оправна,
а аз непоправим.
Карам те да страдаш,
сякаш не знам де попадаш.
В знак на обич и признателност,
искам да си моя притежателност.
Но твоя поглед закачлив
ме прави доста предпазлив.
Не виждам смисъл в това -
с никой нищо не деля.
Въпреки това ме караш
да чувствам топлина.
Ти с всички си добра,
аз неспособен съм в това.
И аз измъчвам се... не само ти,
но това е живота ми... уви.
Такъв направил ме - жесток,
не искам аз за теб да съм порок.
Просто с две думи ще ти кажа -
Обичам те!
Такава ми е обичтта -
да страда сродната душа.
Но вярвай ми и след това кажи,
че обичаш ме и ти.
© Илиан илиев Todos los derechos reservados