Това е последната спирка,
на номер петнайсет е нощният дом.
Желязо, заварки и синя боя
под покривче малко, досущ козирка.
Какво му е странното, спирка последна,
контейнери счупени, студ и мъгла.
В края на залеза чака с нощта
моторът да чуе, на номер петнайсет.
Така ви се струва и тъй ви се иска,
бездушна да бъде, безгласна, сама.
Но тя е по-жива от всичките живи,
разказва на вятъра свойте неща. ...