Безпризорни чуства... чужда усмивка,

непозната сълза,

мисълта се блъска, като дъжд в земя,

утехата мълчи, радостта спи,

стремежът се топи като висулка в топли дни,

думите са тихи, несподелени се редят,

що за свят е това, където щастието е мит, а любовта - мечта,

където рони се даже и сънят,

където спящите са в плен на утрешния ден,

оковани са душите на двукраките сега,

с окови, изплетени от техните сърца.