Баба ми, странна е много жена,
прави прекрасни целувки,
ала поискам ли даже една,
лепва на бузата плювки!
Колко досадно е само това,
мисля, и казвам на баба:
сам да ги взимам, една по една,
просто в буркан да ги слага!

Баба ми, също е много добра!
в кухнята мигом прибяга,
и на лавицата вдигна буркан,
нещо във него заслага!
Бабо, подвикнах аз, уж отдалеч,
че я следях не усети.
- Бабо, аз моля, целувка ми дай!
Плювка ми лепна, не щеш ли!

Тъй оттогава, щом с баба си бях,
исках отново целувка,
пъхаше нещо тя в онзи буркан,
мен, все ми даваше - плювка!
Малко раздразнен и много сърдит,
тръгвах тогава намусен!
Баба ми май е от оня чешит,
много свидлив, леко гнусен...

Малко отчаян отидох веднъж,
в баба отново на гости,
сладки да прави тя имала ден,
после ѝ следвали пости.
И на вратата, аз обнадежден,
чувствах ухание вкусно,
-Бабо, буркана ли счупи за мен?
Моля те, дай ми целувка!

Баба погледна ме с вид просълзен,
после последва... Пак плювка!!
Ала ме пусна с лик - развеселен,
и ми поднесе целувка!
Не една, цяла паница!
Пълна догоре и, само за мен!
Бабата мила, добрица!

А тя потайно, уж скришом така,
нещо на лист нарисува,
и във буркана го пусна зелен,
пълен с листа, ми се струва.

-Бабенце мъничко, каза ми тя,
с думички - медено сладки,
буквици някога щом зачетеш,
знаеш, рисунките плавки,
взимай тогава от този буркан,
споменник е от милувки,
даже и сладки да нямам да дам,
винаги имам целувки!