БАГЕТИТЕ НА КЛАДЕНЧАРЯ
... от фасовете, хвърлени из парка,
преди да изпроводи своя ден,
клошаринът си сви една цигарка
и кротна се на пейката край мен,
бил кладенчар – и къщица двукатна
издигнал в запустялото селце,
и черната вода течала – златна! –
през двете му мазолести ръце,
отвсякъде натирен – и наритан,
и нежелан – и нийде неприет,
почакай! – вика, – нещо да те питам, ...