Вървя си, пътник-друмник и това,
което други в ступор оковава,
освобождава звуци и слова,
не са ми нужни маски нито слава,
каквато съм, оставам си такава.
Раздават етикети – си, не си,
а лудостта ми просто подминава,
пак боса е и с рошави коси.
Дори когато тътря се едва
и болката отвътре не изтлява,
от смелостта крилата си кова,
калявам ги. И вятър луд тогава, ...