Тя си нямаше никого... Нито момче,
нито пейка, закътана в парка.
От цветя си оплете самичка венче,
като истинска малка русалка...
Тя си нямаше никого... Беше сама.
Като мъничко цвете в тревата,
като бърза и плаха тревожна сърна...
И прегръщана само от вятър...
Тя си нямаше никого... Беше веднъж,
ей така - във съня, както спеше -
по челото целуна я слънцето с лъч...
Бе прекрасно!...Божествено беше!... ...