Балада за стария самолет

15 jul 2009, 0:34

Poesía

1556 0 3

Спри, братле, не подминавай!

Чуй ме как въздишам!

Тежка орис ме застигна.

На какво приличам?

Стар, олющен, непотребен -

без сърце в гърдите!

Бетонирахте краката,

вързахте мечтите!

Сам-самотен и забравен,

цвъкат ме врабците,

с некролог, до мен поставен,

и със сълзи в очите!

Чуй, поспри се!

И спомни си как цепехме простора!

Как ти светеха очите!

Как пееше мотора!

Спазвах курса, ешалона,

стрелях точно в боя,

а на празник, на парада -

мястото във строя!

Славно време!

Тежко бреме делихме с теб по равно.

Аз напуснах вече строя,

ти след мен по-бавно.

Спри, братле, не подминавай!

Няма да изпуснеш влака.

Чест отдай и не забравяй,

че и теб това те чака!

май 1998г.

л-ще Щръклево

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

rumbic (Руми)

2015-08-24T09:38:53+03:00

Всички ни чака "това", по-важното е, да извървим достойно пътя, за да оставим красиви спомени! Съпреживях тази история и усетих тъгата! Поздрав, Георги!
калчева (Елена Калчева)

2009-07-28T23:01:16+03:00

Животът върви....върви и всичко отминава,само споменът свеж...свеж остава...
rajsun (Райчо Русев)

2009-07-15T09:47:32+03:00

Мдаа...