Срещнах звуковете 

на странна балада,

на път за дома.

А не очаквах нещо

в днешния ден

да ми повдигне духа.

Но от един отворен прозорец 

чух песента

за една птичка, която 

била без крила.

Птичката обаче от всички

най - високо летяла,

защото имала нещо,

което другите нямат.

Надеждата - само тя

можела да накара 

безкрила птица 

да лети в нощта.

Възроптаха минувачи и съседи,

че нарушават спокойствието им

със зле изсвирени ноти

и луди брътвежи.

Но аз започнах 

със сълзи да крещя:

- Пей, пей,

тъй красиво е това!

Пианото по - бързо засвири,

непознатият глас

запя буйно в рими.

Викаха и се караха недоволните хора,

но аз чувах само песента 

и как се моля

на Бог - за поне част от това,

което е имала една птичка без крила.

Невена Коджуклиева