Балувай Полекувай ме с устни. Вълшебни.. Поцелувай в нощта. Ще притихна, в теб сгушена. Омагьосана цяла. И гальовна, и тиха ще спя. Като ново начало – събуди ме с усмивка и с песен... с ласка топла пред изгрева... Уморена?... Цял живот все щастливката. Вечно тебе съм искала. Преди време, не помниш ли, ти изпрати ми зимата? Да я стопля със дъх. Да я пратя със зов. И луна теменужена да ми върне любов. Обречи ме на лятото и във юлския пек, на глухарчето – в златото, аз те виждам човек, дето с нежна утеха, само с мисъл дори и да няма пътека ще пребродиш гори. И избухвам със сила в ярък есенен плам. Докога ли?... Пролетта ми е мила. Връщам я. Чакам я. Още имам! Ще дам! 07. 02. 2007г.