Банална любовна

2 abr 2013, 9:08

Poesía » Otra

643 0 4

тя се роди през лятото
от случайна покана
от бурно разочарование
от незнание
може би
от надежда

майката
тя винаги е известна
аз
бащата
в конкретния случай
ти
двама напълно непознати
на възраст
с положение
сами
за себе си отричам да съм самотна
откъде се взеха
тогава илюзиите ни
че ще го бъде
че ще я има

и след
първоначалното държане за ръце
казах ли ти
да не го правим
пред хората
след разходки
с китара на гръб
из нощна София
след страстните целувки
тъй добре тренирани с други
след ремонта
вилата
плановете
за съвместност
деца
къща
любов
щастие

логично
банално
предвидимо
мехурът се спуква
мекониум
мъртвораждане
сепсис

а не сме млади
нали

затова те замолвам
за в бъдеще
за следващото зачеване
зад следващия завой на живота
в следващото ти утре
не започвай
с големите обещания
не казвай
утре аз и ти двамата
като се събудим
като дойде есента
като замина за Щатите
и като се върна
заедно
до края на живота ни
единствено
завинаги
дори и в другото измерение

защото
ще последва
онова
дълго мълчание
и безплодни звънения
по джиесемите
и криеницата
и сухата
като влагалище в менопауза
бележка

опитах се
но няма да мога
да те обичам

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Katriona (Кети Рашева)

2013-04-02T18:31:35+03:00

Силно и хваща за гърлото!
beti (Бехрин)

2013-04-02T11:35:39+03:00
dark_winged (Мирела Шопова)

2013-04-02T10:09:16+03:00

Много силен стих, ПГ.
Човек (Анна Станоева)

2013-04-02T10:01:38+03:00

Или пък ще мога...? Липсва ми нотка на надежда. Иначе, силно, горчиво, а минорно е твърде слаба дума за да изрази звученето на текста ти. Пролет е, време е да събудиш живота в себе си. Напоследък пишеш доста депресивно.