Тогава, когато оловото удари гърдите,

а тялото ми вече е лед.

Няма да имат смисъл мечтите,

защото всичко ще е скреж.

Тогава, когато куршумите искат рози,

а розите, сълзи.

Недей да плачеш,

защото там си ти...

Колкото и да боли,

пръст след пръстта идва.

Няма вече значение ни злата,

нито и най-скъпите ми блага.

 Недей да плачеш, недей скърби,

 защото долу, аз ще съм щастлив.

Щастлив, защото живях,

живях, за да те обичам!

А ако косите ми станат сиви,

и на печката не седиш ти.

Дори и след сто години,

сърцето ми...

за теб ще...

...гори!...