Баща и син

28 jun 2007, 8:57

Poesía

7031 0 6

                                      Баща и син

                         Уморен и прегърбен, животът те гони,
                          гърдите ти блъска от яд,
                          а вечер, крака щом подгънеш,
                          иронично се смее над тях.

                         Има ли смисъл? - на ум си повтаряш
                         и гледаш с обич сина си,
                         пред него вратите широко отваряш,
                         да стигне по-бързо мечтите си.

                         После здраво хващаш ръцете му
                         и го водиш по прашния път,
                         прашинки ще шибат лицето му,
                         но заедно - баща и син вървят.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

tanq_mezeva (Таня Мезева)

2007-06-28T18:38:18+03:00

А до бащата и сина стои МАЙКАТА,като стожер на взаимното им щастие!
Прекрасна си Оле!
Aneta_kz (Анета)

2007-06-28T17:23:23+03:00

Браво, Оля!
Много хубав стих!
Поздрави!
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

2007-06-28T15:16:00+03:00

Много хубав стих,мила!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-06-28T11:46:29+03:00

Един път си син, после ставаш баща и........колелото се върти, затова се обичат децата, за да има винаги някой , който обича всеотдайно!Ти си чудесна , Оле!
IVETO_tattoo (Ивето)

2007-06-28T10:03:57+03:00

Много ми хареса!
Романтик (Христо Костов)

2007-06-28T09:22:03+03:00

Смисълът е в децата ни. Заради тях го правим. Както са го правили родителите ни. Друг е въпросът дали те ще го разберат.

Хубав стих, Оля!!! Поздрави!!!