Баща погребва син...
* * *
Кокалите бели са до... камък,
в юмруци стиснати до скъсване,
в зениците му... няма пламък,
очите му - червени са до пръсване.
Тече дъждът и плъзнал в пепелта,
с полуотворена уста, без глас,
ковчежето отнася го калта
в един невидим свят за нас...
Гърми! Небето пада!...
Тръгват чуждите роднини,
а той - в предверието на Ада
остава за безброй години...
Гледам го и в мене нещо плаче,
за непоправимо и... погубено,
душата му как Демоните... влачат,
натам, където всичко е... изгубено...
А мъката се слива със дъжда,
И на "удавник" устните са сини,
тъгата... дави се в мъжа,
в душата негова - Пустиня!...
Калта ковчежето залива,
водата тихо сипе се във гроба,
от днес той няма да заспива,
"жив" във "мъртвата утроба"...
Останал сам, той тръгва със очакване,
някъде на... другата страна,
в очите му, все още неизплакани,
залези преливаха в... зора!...
* * *
© Валентин Желязков Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Какво да кажа? Ако кажа силно, ще е много малко, всичко би било прекалено малко в случая! На никого не пожелавам да изпита това, което изпитва лирическия! -
"жив" във "мъртвата утроба"...
много точно казано.. -
Човече,това не може да се коментира!Поклон!
-
Тежък стих!И много,много силен!
-
Наистина такава болка неможе да се преживее...много силен стих !!!
-
Силно. Тъжно. Реално.
-
разбиваш приятелю!!!!!
невероятен си!!!!
много болка,много истина!
суровият живот!!!
поздрави от вълчан! -
Много силен стих!
!!! -
Не мисля, че мога да намеря подходящите думи за да коментирам!Ще кажа само, че почти ме разплака...
-
Това е жестоката истина, за която си намерил думи!...Поклон!
-
Разбърка душата ми, Поете! Дано по- скоро забравя невероятния ти стих...
Няма да го забравя... Жигосаха ме думите ти... -
тъжно...черно тъжно...и несправедливо...
просълзи ме...натъжи ме...направо ме разби...
с обич, поете. -
Поздрав, Валентино!
-
Думата болка е малка в такъв случай - това е мъката на цял един свят събрана в един миг......
-
Много жестоко и покъртително.
-
!!!
През последните месеци на новата си работа вече се срещнах с хора, които от години лягат и стават с тази болка. Непреодолима е!
Поздрав за написаното! -
изречена (Мая Попова) - Майче, не съм гонил перфекта граматическа форма, търсех динамиката и силата на чувството. "Ковчеже", ок! все пак там се държат ценни неща!
"Той няма да заспива" - ако това ми се случи и аз не бих могъл да заспя,"в мъртвата утроба" - животът, който за него вече не е инищо друго освен една мъртва утроба, а той в нея задължително жив. Въпреки уместните забележки аз мисля, че добре се разбира за какво иде реч, дори и да не е поднесено обяснение в прав текст. Благодаря все пак - това значи, че ме четеш извън случаите когато ме публикуваш. 
-
Страшен стих, ако питате мен...настръхнах, но на мен би ми било интересно как автора му пише за героичната смърт, понеже днес, за жалост, малко хора се сещат за нея...а си личи с каква лекота описва края на човешкия живот...Иначе "зловещи" поздравлиния!
-
много е добро стихотворението и аз съпреживявам чак
-
ОООООООООООООООО, не!!!!!Извън доброто словестно изпълнение, не можа ли да спестиш тази емоция?
-
Много силно и тъжно, жалко че и това го има...
Поздрав! -
Силен стих - запомнящ се.
-
ако ми позволиш, Валентино... ковчеже... има друг смисъл, не "малък ковчег". и другото, което се опитах (но не успях) да осмисля бе "от днес той няма да заспива
жив във мъртвата утроба..."
-
Разбиващо...
-
За каква болка говорите? Това е убийство! Убийство на надеждата,смисъла,силите,усмивките... Каква ти болка?! "Болка" звучи твърде несериозно... друга трябва да е думата...
-
Прекрланям се пред силата на перото ти!
-
Една несправедливост на съдбата. Има я в живота и е ужасно.
А стихът въвежда направо в тази страшна действителност.
Достойно е, че съпреживяваш чуждата мъка, Валентино. -
Много жива болка носи този стих, Валентино! На никого не бих пожелала да я преживее.
-
Много силно...
-
Много ,много тъжно!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
