Моят дом е моето пристанище,
в което се завръщам всеки път копнежна,
тук, откъдето неотдавна
поела бях по пътя на надеждата.
Тук, където уморено се усмихват
най-милите за мен, божествени лица
и длани с гореща обич ме прегръщат.
Прибрах се вече. Пристъпих прага на дома.
За миг ще се стопят годините. В очите
ще блеснат спомени за отминали мечти.
Завръщам се като пораснало момиче,
в бащиния дом и детските ми дни.