24 ago 2008, 13:18

Бащината къща 

  Poesía
916 0 11

Имах - като всички -

                           роден дом.

Имах си

                   и майка, татко.

Детство, ех!

                    С вълшебния ти кон

гонехме

                миражи сладки.

 

После

          грабна ме и мен светът.

Пътища

              и градове, и гари...

Вкъщи,

             без да ме корят,

чакаха

             родителите стари.

 

Имах някога -

                       богата бях.

Вече нямам

                       при кого да се завръщам.

Тръгвам си.

                     А тегне като грях

раздялата навеки

                          с бащината къща.

© Мария Костова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??