БАЩИНСКИ НАРАТИВ
На синовете ми Петър, Стефан и Иван Станкови
… дечица мои, аз не знам какво запомнихте от бащиното слово? –
когато отсечем едно дърво, да засадим във дупката му ново,
по своя друм, настигнем ли човек, с Любов „Добра ти стига!“ да му кажем,
да делнем с него своя хлебец мек, че всеки жив Човек за нас е важен,
мъдреца да посрещнем с поглед благ, глупака да проводим без насмешка –
ще диша той – все тъй немил-недраг – по старичкия метод „проба-грешка“,
и чисти да преминем своя друм – по него нека Господ Бог ви пази! –
да съхрани и светлия ви ум! – от завист, подлост, злоба и омрази.
В дъбравите със Райските цветя ще чуете ли бащиния говор?
Дано! – когато нявга отлетя – да ви закриля топлото ми слово. ...