30 jun 2013, 11:23

Басня за съпружеската вярност... 

  Poesía » Filosófica
569 1 5

 

 

Басня за съпружеската вярност...

 

Веднъж една компания пияна

и тема с продължение подхвана,

щом свършиха с дежурните бележки

за общите познати със насмешки...

 

А темата бе сложна и коварна,

касаеща съпружеската вярност-

една безкрайност, просто необхватна,

загадъчна, космично необятна.

 

И викаха, и в глас един твърдяха:

след изневяра няма обща стряха!...

... Но някой във всеобщата омраза

тогава тази приказка разказа...

 

... Едно семейство, по стандарт- щастливо,

вечеряло във ресторант лениво,

но изведнъж съгледала жената

от масата съседна, непозната,

 

как гледала мъжът ѝ с поглед влажен

и със желание любовно даже...

Настръхнала тогава в миг жената

и вдигнала скандал до небесата.

 

„-Коя е тази?... И защо те гледа

със поглед на разгонено говедо?...”

Мъжът отвърнал: „Моята пиарка,

любовница и още секретарка.”

 

Във дива ярост скочила жената

(кръвта ѝ бързо слязла във краката)

и викнала: „Развод и нищо друго,

от днес натам не съм ти аз съпруга!...”

  

Усмихнал се мъжът и най-спокойно

ѝ казал: „Помисли сега обстойно

какво загубваш- къщата, колата,

и вили край морето, в планината,

 

екскурзиите, вечната бохема...

Децата даже аз ще ти отнема!...

Готова ли си, а- да се откажеш,

щом толкова развода ти е важен?...”

 

Внезапно укротила се жената

и бързо ѝ просветнало в главата:

щом няма разрешение полезно-

на другата намигнала любезно...

 

Огледала се в ресторанта скришно

отново в самочувствие предишно

и бързо поглед спряла до вратата

където в ситуация позната,

 

жена, обхваната като ръкойка*

от мъж (във видимо любовна двойка)

и с еротично-чувствена нагласа,

оглеждала се за свободна маса.

 

„-Коя е там със Иванов жената?...”-

подхванала мъжа си за ръката.

„-Любовницата му и секретарка-

поредна сексуална катунарка...”

 

... Жената се усмихнала отново,

погледнала съпруга си доволно

и с много нежност леко го настъпила:

„- О, нашата по-хубава е скъпи!...”

 

... От тук нататък също като в басня

поуката била пределно ясна,

но не животни там били герои,

а хора във житейските завои...

 

Коста Качев,

30.06.2013.

                                                    

*ръкойка- при ръчна жетва класовете, които

могат да се обхванат с една ръка.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрав!Поучителна история!Житейска!Дано всички,които прочетат стихотворението разберат посланието прозиращо между стиховете.
  • Браво! Наистина много леко се чете!
  • Чете се на един дъх ! Забавно е и реалистично, за жалост...
  • Добре написано, Докторе! Харесах!
    Поздрави от мен!
  • Много ми хареса. Ако може и от обратната страна да ги изобразиш. Например някой мъж гледа влюбено жена, която му е любовница, а пък мъжа и се усмихва на готиния любовник... и т.н.
Propuestas
: ??:??